Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2014 20:46 - Кратък отговор на "Няколко въпроса към атеистите"
Автор: makstyr Категория: Други   
Прочетен: 1686 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 04.08.2014 20:57


"Кое звучи по-невероятно и абсурдно: Просвещенската вяра, че светът се подчинява на закони, има логика, и съответно Първопричина, Логос, Висш разум, който е създал света, или „научното“ атеистично убеждение, че светът не е нищо друго освен вечнодвижеща се мъртва материя, или енергия?о и абсурдно, – вярата в съществуването на задгробен живот, или струнната теория, научната теория за съществуването на седем паралелни свята?

Кое звучи по-невероятно и абсурдно, – вярата в безсмъртиено на душата, или научната прогноза, че хората скоро ще могат да “download”-ват във виртуалното пространство съзнанието си? Или да си правят изкуствени „аватари“ – и така да живеят вечно?

Кое звучи по-невероятно и абсурдно, – старата вяра, че има друг свят отвъд видимия, или научната теория, че може да се пътува назад и напред във времето и че съществуват паралелни вселени?"



Съвсем наскоро участвах в дискусия, засягаща някои от тези въпроси, но тук ще отбележа само една подтема, опасността от т. нар. "сциентизъм". Опитът напълно да се премахне възможността за възприемане на емпирично недоказуеми [метафизични] истини действително може да се окаже пагубен и съм съгласен с авторът, че при догматичните натуралисти, това е режим по подразбиране. Но от друга страна, съзирам неспособност да се възприеме критичен аспект на научната философия - нищо не е напълно сигурно, към членовете на дадено множество от алтернативни обяснения могат единствено да се прикачат вероятности. Следователно, въпросите от този тип поначало са "деформирани" и тласкат четящият ги към една по-скоро емоционална реакция. Иначе казано, въпросът не е кое е "по-невероятно и абсурдно", а кое звучи по-приятно и оптимистично. Всеки човек притежава вродено желание да екстраполира собственото си съществуване,  да "надвие" смъртта и да бъде вечен. Вярата в трансцедентното задоволява тази негова нужда, а религията е един от най-кратките пътища към подобни утешения. Но по-горе споменах значението на вероятностите. Вероятността за съществуването на задгробен живот, безсмъртна душа и трансцедентни реалности е ниска, защото не разполагаме с необходими и достатъчно на брой доказателства за наличието на споменатите. Голяма част от историите за прераждане и NDE (преживявания близки до смъртта) имат анекдотен характер, което ги изключва от сферата на повторяемите научни експериментите, наблюдения и формалeн анализ. Освен всичко останало, авторът приема и съществуването на душата като даденост, каквото не е. 



"Вярвате ли, че животът и разумът, както и въздуха и пясъка, са възникнали по някаква чиста случайност? Какви доказателства имате за това?"



Науката не е религия, но ако беше, отговорът "Не знам" нямаше да бъде грях, а ценност. Когато в уравнението намесим "Първопричина, Логос, Висш разум", не достигаме до никакво обяснение. Всъщност, сама по себе си, истинноста на твърдението "Съществува Висш Разум" е негативно недоказуема, което ни връща към принципът за недоказуемостта на Попър - ако не съществуват критерии, които предоставят условия за доказуемостта на невалидността на съответната теория, то последната е лишена от епистемологичен смисъл. Колкото до втората част от въпросът, бремето на доказателството лежи върху този, който отправя "позитивно" твърдение. В този случай твърдите, че съществува Висш Разум, което означава, че е ваша задачата да предоставите доводи за съществуването му. Вярата в (не)случайността на каквото и да било няма никакво отношение към аргументацията, необходима за доказването на вашите изводи.


"Също така има голяма разлика между агностика, т.е. човека, който не отрича възможността Бог да съществува, но смята, че не можем да знаем, и атеиста, който е убеден, че няма Бог, нито живот след смъртта. Сократ, най-мъдрият човек, бил казал: „знам, че нищо не знам“. Колкото по-ограничен е човек, толкова по-убеден е, че всичко знае." 



Първата част предоставя погрешна дефиниция на терминът "атеист". Съществуват две разновидности на атеизма - липса на вяра в съществуването на Бог/божества и пълно отричане съществуването на Бог, което обикновено е съпровождано от активно опозициониране на съществуващите религиозни институции и практиките им (т. нар. анти-теизъм). Общотото между тези две форми на атеизма е споделеното без-верие в Бог, но разликата е, че първата група не е догматична в мнението си за възможността да съществува "Висш Разум". А за ограничеността - гледахте ли дебатът между Бил Най (атеист) и Кен Хам (теист)? Когато публиката зададе следния въпрос - "Какво би променило мнението ви?", Кен Хам просто отбеляза че като християнин, нищо не би могло да промени твърдо установените му възгледи. Дали подобен отговор доказва, че религиозната убеденост предразполага хората към култивирането на негативните качества, едно от които вие критикувате (viz. ограничеността)? Вероятно не, предвид достатъчно гъвкавите в мисълта и становищата си религиозни учени. Но в това отношение, теистът и атеистът не се намират на идентични позиции - и двете групи използват рационални доводи, но теистите започват с предубеждението, че светът е създаден от Бог и че Божественият авторитет (изразен основно в свещените писания) е значително по-важен от човешкият авторитет, което би могло да ги отведе в посока скептицизъм към установени научни теории (еволюционната, например), както и към дълбоко съмнение във вродената способност на хората да изпитват емпатия и да демонстрират автентичен морален интегритет. И действително, нима нагласата "отговорът на всеки въпрос може да бъде намерен в свещенната книга на моята религия" не е върховна проява на ограниченост (бих добавил и арогантност)? 


"Има фанатични атеисти, които се надсмиват над религията и религиозните хора и буквално воюват с тях. Смятат това за своя свята кауза. За мен фанатичните атеисти са точно толкова елементарни и ( ако имат власт) опасни за обществото, колкото религиозните фанатици. Фанатичният атеизъм, вярата че няма нищо друго освен „вечнодвижеща се материя“, най-често се съчетава и с морален релативизъм. Добро е това, което е полезно за мен. Но повсеместният морален релативизъм води в крайна сметка до ядрен разпад на обществото."




За сетен път ще трябва да се повторя - атеизмът е единствено и само заявяване на позиция към даден казус, в случая, дали Бог съществува. Всичко останало е просто спекулация. Не всички атеисти се съмняват в съществуването на душа, защото позицията им по този въпрос е съвсем отделна от позицията им на невярващи. Между атеизмът и наличието на специфични морални нагласи у човек е разположена бариера, така че само от знанието, че X e атеист не бихме могли да извлечем друга информация. Освен това, моралният релативизъм съвсем не се заключва и не води автоматично до "добро е това, което е полезно за мен." - това е егоизъм. Налице са ценности, които се споделят в много от различните етоси, като неприкосновенното право на живот, свобода и реализация, но това не решава проблемът с културният релативизъм, разликите в обичаите, вярванията и възгледите на отделните общества за традиционни, както и по-актуални казуси. Подобно на съществуването на Бог и душа, съществуването на обективни морални ценности също не е даденост. Например, безспорни са ужасите, причинените мъка и страдания по време на турското робство и Холокостът, но това не ни отвежда до наличието на обективни морални ценности, дадени ни свише. Последните съдържат други проблеми, като тук ще използвам за пример историята за Авраам, който отначало не се подчинява на Бог. С други думи, Авраам използва собствения си разум и възгледи за да прецени правилността на това, което му предстои да извърши. И действително, следното изследване  демонстрира самостоятелността на индивидуалната морална преценка, която и вярващите в Бог (оттук и в божествени морални ценности) извършват. 



"Защо се въздържаме от престъпления – защото имаме чувство за морал, за обективно добро и зло, или просто защото ни е страх от закона и смятаме, че за нас е по-изгодно да го спазваме? Как бихме постъпили тогава, ако знаехме, че сме недосегаеми за закона?"




Първото твърдение не споменава нищо за произходът на чувството ни за морал и същността му, която може да бъде обяснена чрез еволюционна психология и желанието ни да запазим членовете на собствения ни вид, както и склонността ни да оперираме спрямо "златното" правило - "отнасяй се към останалите така, както искаш те да се отнасят към теб". Разбира се, проследяването на предпоставките за формирането на морална цялост до първите ни разсъждения по темата в Древна Гърция са друг фактор. Прочее, обсъдих темата за несъстоятелността на идеята за "без Бог, всичко е позволено" в този пост. 







Линк към дискутираната статия. 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. raders - Наличието на висш разум е твърде ...
04.08.2014 21:08
Наличието на висш разум е твърде вероятно. Съобразно така наречения антропен принцип, "всички константи във вселената имат такива стойности, а не други, за да се осъществи във вселената качеството самосъзнание." Тоест, вселената върви към самоусъвършенстване и е трудно да се допусне, че всичко е станало просто случайно без намесата на висш разум. Проблемът на всички религии и специално християнската, обаче е, че го свеждат до наличието на някакъв човекоподобен Бог, който сътворил това и онова /Адам и Ева, рая и пр/ и го оприличават на някакво сенилно старче, което скита из Синайската пустиня, сякаш си няма друга работа и се заяжда с неграмотните пастири. Подобен подход към Демиурга, базиращ се на разни библейски сказания е меко казано, твърде инфантилен и по никой начин не спомага да се доберем до истината. Вселената /творението/ е достатъчно колосална, за да бъде измислена от библейския Бог, а също останалите богове и богчета на планетата Земя.
цитирай
2. lubovakoniamash - АКАДЕМИК ЖУЛИЕН ГРИЙН казва следното.......
08.08.2014 12:24
Следствие на добротата на
Създателя е, че само ни се открехва достъп до нещата, инак бихме живели в страх.
Но нека си спомним, че Всемогъщият, комуто се подчиняват милиарди слънца, е
този, който идва смирено да поиска нашата любов и с когото говорим по тъй раз-
сеян и студен начин. Любовта, казва Данте, движи Слънцето и другите звезди. Бог
е избрал прашинката, на която сме, за да изпрати тук своя Син, защото върху тази
прашинка има души за спасяване и ако тази истина не побърква разума, то е само
защото истината ни идва от вярата, която ни помага да я понесем”.
цитирай
3. анонимен - "Религиите са духовни пат...
11.08.2014 09:55
"Религиите са духовни патерици за страхливите хора, отличен бизнес за тарикатите и средсто за властване на безкрупулните" Кушел :)
цитирай
4. lubovakoniamash - Извини ме .... kushel ти казваш...
21.08.2014 11:43
"Религиите са духовни патерици за страхливите хора, отличен бизнес за тарикатите и средсто за властване на безкрупулните" Кушел
по не компетентно мнение по тази тема тук от твоето няма....нямам за цел да те обиждам но е добре, когато човек казва нещо или дава мнение по определена тема поне да е запознат с нея в противен случай ще предизвика единствено смях у тези , които го четат
Поздрав Дора
цитирай
5. tomich - абсурдно да се правят сравнения...
02.09.2014 12:50
Думата "невероятно" изразява единствено емоционалност.Тя няма сравнителни степени, тъй като е лишено от рационалност. Затова е абсурдно да се правят сравнения от вида невероятно, по-невероятно или най-невероятно. Правилният, "не деформиран въпрос" според мен е Кое е по-вероятно?
Приемайки условно вероятността като критерий за приближаване към истината обаче, има опасност тази истина да я "игнорираме" несъзнателно вследствие на ниска степен на достоверност или вероятност, което не означава, разбира се, че тя не съществува...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makstyr
Категория: Други
Прочетен: 92066
Постинги: 63
Коментари: 43
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031