Преподавателите се нуждаят от по-високо заплащане, съгласно ново проучване на AFT (американската асоциация на преподавателите). Отбелязвайки миналогодишното покачване на учителските заплати с 3.2%, президентът на AFT Сандра Фелдман заяви, че "Заплатите трябва да станат поне конкурентни за да бъде възможно привличането и задържането на качествени преподаватели."



Но при заплащане от 42.000$, средното учителско възнаграждение не е толкова лошо, още повече за длъжност, която позволява тримесечна лятна ваканция. Все пак, желанията на преподавателските съюзи [бел. прев. - родните синдикати] за увеличено заплащане не са изненадващи. Те съществуват отчасти с цел да договарят по-високи заплати. Но данните от министерството на образованието и науката показват, че учителските заплати са се увеличили постепенно през последните 20 години, а ученическите постижения също толкова постепенно са спаднали. Това повдига следния въпрос: Ако учениците научават по-малко, то трябва ли учителите да получават по-високи заплати? 



Като всички нас, ако учителите желаят по-високи заплати, те трябва да си ги заслужат. Не ме разбирайте погрешно: милиони талантливи преподаватели из цялата страна заслужават по-високо възнаграждение заради тяхната отдаденост и учителски умения. Но правилата на съюзите се явяват пречка пред заплащането на тези заплати.



От години насам, съюзите настояват за еднаква скала на заплащане, базирана почти изцяло на дипломна квалификация и професионален стаж. Междувременно, най-важната преподавателска функция - преподаването - остава неизмерена и неадекватно заплатена. Когато един преподавател, който не може да научи учениците си на умножение не само остава неуволнен, но и получава същото възнаграждение като "Учителят на годината", то чудно ли е, че много от най-талантливите кадри в преподавателския бранш го напускат? 



AFT признава това: "Традиционната схема за възнаграждаване не спомага за награждаването на допълнителните умения и знания, които облагодетелстват децата... не отговаря на пазарните принципи... не предоставя инициатива на преподавателите да заемат по-различна роля." И въпреки това, идеята за възнаграждение според заслугите бива отхвърляна, въпреки че е една от реформите, която може да постави началото на преобръщане в трендовете.



Заплащането според заслугите не е нова концепция. Прилага се в поприщата на бизнесмените, адвокатите, сервитьорите, екскурзоводите, журналистите, атлетите, счедоводителите, и всъщност, в повечето от професиите, които практикуваме. Защо не в преподавателската? Ако в дадено учебно заведение не достигат преподаватели, нека заплатите в това учебно заведение бъдат увеличени с цел привличане на кадри. Нека училищата се състезават помежду си за сдобиването, запазването и възнаграждаването на най-добрите преподаватели. Нека учебните заведения освобождават онези учители, които не могат или не искат да си свършат работата.



Като всяка друга професия, в преподавателската се срещат личности, които са изключително талантливи, както и личности, които са некомпетентни. Еднаквото заплащане защитава най-некомпетентните за сметка на най-добрите. Защо съюзите подкрепят това? Мотивът е елементарен - корист и егоизъм. Възнаграждението според заслугите ще унищожи ядрото на този колективен пазарлък. Ако всеки учител е част от процес на договаряне за заплащането, то нуждата от съюзи ще спадне драстично.



При сегашната ситуация, учителските заплати имат слаба връзка с ученическите постижения. Например, средното възнаграждение за преподавател - 48.304$ - във Вашингтон, надминава възнагражденията в други 44 щата. Но въпреки това, резултатите на учениците в този щат са едни от най-слабите в страната. Толкова ниски резултати предполагат, че в този преподавателски куп има няколко кадри, които не заслужават заплатите си.



Разбира се, ученическите успехи се дължат на повече от добро преподаване. Семейна история, мотивация и умения са все фактори, които притежават роля. Но в периферията учителите са тези, които могат да променят значително даден ученик. И много от нас могат да си спомнят за поне един учител, които е изиграл подобна значима роля. Умелите учители могат да насадят желание за учене, докато неадекватните учители могат да отнемат дори и най-силните амбиции на учениците си. Голяма част от нас са попадали и на двата типа преподаватели в образователната си история. 



Опонентите на заплащането срещу заслуги казват, че измерването на стойността, която всеки отделен преподавател притежава е трудна задача. Това е вярно. Не съществува една-единствена дефиниция на това какво означава "добър преподавател". Но частните училища, например, измерват уменията на преподавателите в тях всеки ден. Понякога критериите включват колективни проверки, ученически изпити, мнения на родителите, образователни равнища, всички или нито едно от гореизброените. Ако можем да се доверим на образователните институции със задачата за образоване на децата ни, една много по-сложна задача спрямо много други, то намирането на начини за оценяване на учителите е постижима цел. 



Един начин за постигане на позитивни резултати със системата за възнаграждение срещу заслуги е предоставянето на избор на родителите да избират училището, което детето/децата им да посещава/т. Добрите училища с добри ученици ще привличат нови кадри и ученици, докато лошите училища ще имат причина за промяна в практиката си или ще бъдат затваряни. Но повишаването на учителските заплати без необходимите фундаментални реформи няма да ни предостави по-добри учители - просто ще е налице по-високо възнаграждение както за добрите, така и за лошите преподаватели. Учениците заслужават нещо по-добро.