Ще засегна накратко един от аргументите на инж. Валентин Велчев, свързани със сравнението на хипотезата за божествено начало и хипотезата за мултивселената. Съгласно аргументът, естеството на натуралистичната хипотеза за множеството от светове я превръща в равновероятностна с хипотезата за създател и дизайнер на тази вселена. Не можем да установим съществуването на подобно множество от светове чрез експериментални методи, така както не сме в състояние да наблюдаваме пряко дизайнерът на Вселената. Но ако се стремим към установяване на причината за съществуването й, като наред с това не разполагаме със заключително доказателство за взимането на финално решение и избиране на една от хипотезите, то изглежда рационално да приемем, че подобно доказателство все още не е налице. Така можем да прикачим еднаква начална вероятност към двете хипотези, като за целта изхождаме от класическия принцип на безразличието, който можем да формулираме по следния начин:  




Принцип на безразличието: При липса на достатъчно информация и/или доказателства, които да ни убедят в предпочитането на една хипотеза пред предпочитането на друга хипотеза, рационално е да приемем хипотезите за равновероятностни. 



Според едно от следващите твърдения в аргументацията на г-н Велчев, реализирането на едното събитие и нереализирането на другото събитие е "парадоксално". Ако първата хипотеза е вярна, то втората хипотеза е погрешна. Ако вероятността на първата хипотеза е единица, то вероятността на втората хипотеза е 0. Ако светът е създаден от интелигентен и съзнателен създател, то мултивселената не би могла да бъде обяснението за съществуването на нашата вселена, и обратно; ако мултивселената е обяснението за нашето съществуване, то съществуването на създател е изключено. Разбира се, ако се съгласим, че това са единствените приемливи хипотези, единствените две алтернативни обяснения, то горните разсъждения изцяло изчерпват вероятностния анализ на ситуацията. Но много теисти биха заявили, че двете хипотези не са взаимоизключващи се: възможно е да съществува създател, които да е създал огромен брой вселени, или дори безкраен компендум от светове, всеки от които е разделен в темпорален и пространствен план от всички останали. В този случай разполагаме с повече от две хипотези, а и третата хипотеза изглежда достатъчно правдоподобна за да подходим към нея с известна сериозност. Уви, не е ясно защо авторът смята подобна ситуация за парадоксална, след като вече сме допуснали, че двете хипотези са несъвместими, и че следователно, сумата от вероятностите им е равна на единица, което просто отразява фундаменталния начин по който разсъждаваме за сумата на вероятностите на несъвместими хипотези. 



Авторът задава следния въпрос - ако хипотезите, които предполагат един и същ резултат притежават равни вероятности, то коя от тях е вярната хипотеза? Кое от събитията, свързани със съответните хипотези се е реализирало?    



Основната причина за отхвърлянето на подобен подход за предоставянето на отговор на тези въпроси е и класическото възражение срещу принципът. Затруднението се състои в обосновката за прилагане на принципът на безразличието. Традиционната употреба на този принцип е свързана с реализирането на множество от повторяеми събития, като подхвърлянето на неподправен зар или монета. В този случай можем да проведем много контролирани опити, които да послужат при определяне на вероятността даден резултат да се реализира. Но ако не разполагаме с подобна възможност, как бихме могли да постъпим? Например, ако в една кутия е разположено топче с неизвестен за нас цвят, разумно ли е да допуснем, че вероятността топчето да е зелено е равна на вероятността топчето да не е зелено? Ако допуснем и други цветове в избора си и наред с това изключим други цветове, ситуцията действително придобива парадоксален характер. От една страна сме убедени, че няма причина за предпочитането на една алтернатива пред друга, но в същото време сме склонни да изключим някои алтернативи от по-нататъшно обсъждане. 



Респективно, ако допуснем сравнението единствено на теистичната с а-теистичната хипотеза, ще се сблъскаме със същото затруднение, защото изхождаме от класическия вероятностен модел, което предполага че сме в състояние да определяме вероятностите на отделните хипотези. Но както вече споменахме, нямаме друг избор освен да приемем, че началните вероятности на същите тези хипотези са еднакви. И така сме близо до приемането на противоречие.  



Недостатъкът би могъл да бъде изведен на повърхността с по-елементарен пример. Разполагаме с урна, съдържаща три топчета - жълто, червено и зелено. Урната се намира до помещение, в което е инсталирана само една лампа. Помещението е тъмно, не разполагаме с достъп до него, и лампата свети тогава и само тогава, когато някой изтегли червеното топче от урната. Естествено, изборът на топчето се осъществява напълно произволно, и няма причина да предполагамe, че изтеглянето на жълтото топче е по-вероятно от изтеглянето на червеното или зеленото топче. Ако решите да изтеглите топче от урната, до каква степен би следвало да смятате, че лампата в тъмното помещение не е изключена (т. e. e включена след изтеглянето)? 



Съществуват различни версии на тази задача, както и разновидности от начални параметри към условията й. Въпреки това, тя разделя философите по отношение на решението и крайния резултат от нея. Някои смятат, че отговорът е 1/2, защото лампата притежава само две състояния - лампата свети или не свети. Приложението на принципът на безразличието подсказва, че трябва да прикачим равна вероятност към двете състояния, защото не разполагаме с причина да считаме едно от двете състояния за по-вероятно от другото. 



Други мислители смятат, че вероятността всъщност е 1/3, защото вероятностите едно от трите топчета да бъде изтеглено, са равни. Отново нямаме причина да смятаме, че е по-вероятно топче с даден цвят да бъде изтеглено вместо топче с друг цвят, и затова прикачваме еднаква вероятност към трите събития на изтегляне. Но ако вероятността червеното топче да бъде изтеглено е 1/3, то следва, че и вероятността лампата да е включена също е 1/3. Но как е възможно вероятностите за едно и също събитие да бъдат толкова различни? Описахме парадоксът, който бива породен от прилагане на принципът.**



Може ли този пример да послужи като доказателство и контра-пример за невалидността на принципът на безразличието? Най-напред трябва да отбележим, че ако единственото с което бяхме наясно в задачата е статусът на лампата в тъмното помещение, то съвсем не изглежда ирационално или некоректно да допуснем, че вероятността лампата да е включена, е 1/2. В този случай не знаем нищо за съществуването на урната с топчетата, и нямаме причина да приемем една от алтернативите за по-вероятна. Но съгласно условието, явно имаме причина да смятаме, че двете събития - изтеглянето на цветно топче от урната и промяната в статуса на лампата - са статистически взаимосвързани. Между тях не съществува статистическа независимост. Едното събитие е условно спрямо другото събитие, защото изтеглянето на топчето влияе върху резултатът в помещението. Ако интерпретираме принципът на безразличието като принцип, който отчасти засяга и нашата епистемична, субективна степен на увереност в дадено твърдение, необходимо е да заключим, че последната ще зависи от прецизната връзка между двете събития. Следователно, ограничението на принципът е, че не е взета предвид връзката между информацията с която разполагаме, и информацията, която тепърва ще постъпва при нас. Ако приемем, че всяка вероятностна преценка е условна спрямо дадено количество информация, то ситуацията ще бъде утежнена още повече, защото промяната в нашите равнища на увереност директно биват повлияни от новопостъпилите факти и данни, които получаваме с течение на времето. 



Как тези разсъждения се транслират в оригиналната дискусия? Първоначалната употреба на принципът на безразличието беше мотивирана от незнанието ни. Ако не разполагаме с решителното доказателство, което да ни изведе от собственото ни невежество за истинността на алтернативите, просто приемахме, че вероятностите за всяка от двете хипотези са еднакви. Този проблем е изключително сходен с друг проблем, който може да бъде установен във философията на науката, и е известен като проблемът на неразличимостта (problem of underdetermination). Една научна теория позволява обяснение с препратки към твърде различни хипотези, и ако няма причина да смятаме една от тях за по-вероятна от останалите, ако доказателствата за тази теория не са по-добри или по-недостатъчни от доказателствата, свидетелстващи за истинността на всички останали хипотези, безсмислено е да предпочетем тази хипотеза. 



Но вече знаем, че дори и когато са налице много хипотези, които биха могли да предоставят обяснение за дадено наблюдение, от това съвсем не следва, че всички предложени хипотези са еднакво добри, и че всяка от тях притежава "научните добродетели", които една теория би следвало да съдържа (семплост, широк спектър на обяснение, висока степен на обяснение). Освен това, по-трудно е да бъдат представени хипотези, чийто обяснителен обхват да бъде достатъчно широк, след като спекулирането с данните винаги може да продължи, с което да се появяват нови и нови хипотези. 



Оригиналните хипотези, в такъв случай, трябва да бъдат оценявани и сравнявани спрямо данните с които разполагаме, както и спрямо твърденията, които се явяват условни за двете хипотези.   

---

** По условие, лампата ще бъде включена единствено когато червеното топче бъде изтеглено от урната. Разполагаме с две отделни, но статистически зависими събития. Ако използваме следната интерпретация


A: Лампата бива включена.
B: Червеното топче бива изтеглено от урната.


то можем да заключим, че едното събитие предполага реализирането на другото събитие. Тези събития са еквивалентни. Ако едното се реализира, то и другото също се реализира. Еквивалентната връзка може да бъде изразена чрез импликация



(A => B) & (B => A)      


Но когато две събития са еквивалентни, вероятността да се реализират е еднаква и за двете. Следователно


P(A) = P(B)


Ако установим вероятността за реализирането на B, ще установим и вероятността за реализирането на A, а с това ще разберем и до каква степен трябва да смятаме, че лампата е включена. Вероятността да изтеглим едно от трите топчета (които са идентични по форма и материал) е точно 1/3. Оттук следва, че


P(B) = 1/3 => P(A) = 1/3



Разбира се, съществуват софистицирани и интелигентни начини за оспорване на този резултат, но все пак ще спомена, че съм съгласен с пропонентите му.

Упорито се опитвате да доказвате невъзможното, което е напълно безсмсилено.

Материята има ли свойството да създава информация?

Какво гласят първи и втори закон на термодинамиката?