Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2014 16:01 - Религията в Древна Гърция
Автор: makstyr Категория: История   
Прочетен: 2315 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 12.08.2014 16:02




 Извадка от статия в "The Oxford History of Greece and the Hellenistic World"
(Parker 1991)




- БОГОВЕ И ХОРА -


Религията на древните гърци принадлежи към класа на древните политеизми; в най-общи линии, би могло да се направи  сравнение на религиозността в Древен Рим, Древен Египет, Индо-Иранските племена, както и голяма част от  религиите на Древният Близък Изток. Боговете от тези политеистически системи разполагали с установена сфера на влияние. Благоразумният религиозен поклонник не бил в състояние просто да подбере няколко божества - налагало се е да отдаде почит на всяко от тях.    


 
image Фигура 1  


Отхвърлянето на дадено божество (Афродита, например) било считано за отхвърляне на цяло пространство от човешкият опит. Отделните подобщества изразявали специална почит към някои от божествата (или с други думи, боговете били "най-удовлетворени" в техните светилища), макар и да не игнорирали другите. Атина [Палада] (фиг. 1)  била считана за покровителка на атиняните, докато Хера закриляла жителите на Самос. През 405 г. пр. Хр. в Атина бива издаден декрет, чиято цел е тържествуване на свещеното сътрудничество между атиняни и населението на Самос. Декретът е релеф (фиг. 2), изобразяващ ръкостискане между двете богини. Необходимо е да се отбележи, че атиняните са боготворяли и Хера, както и жителите на Самос от своя страна са отдавали почит към Атина.



 image  Фигура 2 



Броят на "основните" богове винаги е бил доста ограничен. Омир ни показва десет от най-важните божества в действие (Зевс, Хера, Атина, Аполон, Артемида, Посейдон, Афродита, Хермес, Хефест и Арес), а заедно с Деметра и Дионис са дванадесетте божества (фиг. 3), конвенционално познати от пети век насетне. Наред с тях били описвани и безброй други по-маловажни персонажи, някои доста неясни, но други като Пан и Нимфите били също толкова важни в култовете като по-млади "асистенти" на дванадесетте. В божествената генеалогия са налице вариации, но за много от божествата в списъка често се твърдяло, че са сиблинги или деца на Зевс, "бащата на божествата и хората". Това било разпростряното, живото божествено семейство, което пребивавало в Зевсовия дворец на планината Олимп (по-рано гърците смятали, че боговете се намират в любимите си градове), членовете на което били познати и като "олимпийци". В контраст с тази група можем да изведем на преден план и по-неясно дефинираната категория на Хтоничните (от "хтон", земя) божества, покровители на подземния свят, гравитиращи около Хадес (богът на смъртта) и злощастната му съпруга Персефона. Тъй като посевите никнат от земята, Хтоничните божества не били просто негативен противовес на небесните богове, и дори владетелят на Олимп притежавал хтоничен аспект ("Зевс под земята").  


    image Фигура 3



Този ограничен състав от "основополагащи" божества лесно може да бъде адаптиран към почти безкраен брой роли в култови практики чрез добавяне на епитети. И така, примерен култов календар от Атика предписва дарения на различни дни за Зевс като "Зевс на градът", "всемогъщият Зевс", "Зевс, господарят на човеците", "Зевс на задоволението", "Зевс на границите" и "Зевс на планинските върхове". За Зевс били измислени стотици подобни епитети. Епитетът понякога служел като индикация за силата на ценността към която поклонникът апелирал в съответното божество; "Зевс Великият" очевидно не би имал същия ефект като "Зевс на имуществото". Понякога изглежда, че главната функция на даден епитет е била просто да представи разграничение в съответствие с някое селище и пантеонът (фиг. 4), всеобщ за Гърция. Жителите на селата без съмнение се гордеели с фактът, че тяхната представа за Зевс и Атина е по-различна от представата на хората в други селища. 


image Фигура 4



В Омировата "Илиада", Аполон възкликва "Никога няма равенство между безсмъртните богове и хората, които населяват земята". Но боговете имали човешка форма; родили са се, имали са възможност да изпитат някои земни удоволствия (като сексуалните връзки), но за разлика от хората, не се нуждаели от храна, не остарявали и не умирали. Гръцкият поет Пиндар ни разказва историята за произхода на боговете и хората в лицето на Майката Земя, но разликата се проявява в "разделението на основата на силата: човекът е нищо, а божеството пребивава в златните небеса на небесният хабитат завинаги". Боговете били "благословени", "най-могъщи и достойни", докато хората са "злочестни", "безсилни", "създания за един ден". През Златната Ера, хората пирували с боговете, но след това били разделени от тях, като началото на разделението настъпило с първото жертвоприношение, и всяко следващо напомняло на човекът за отминалите времена и отдаването на почит от разстояние. Споменът за боговете, които посещават смъртните жени с идеята да създадат богоподобни синове останал единствено и само (с много редки изключения) част от изминалите по-славни времена.   


Наред с хората и боговете живеело и трето съсловие - героите. Терминът "герой" имал технически смисъл в древногръцката религия; героят бил по-беззащитен от божеството на което се отдавало почит. Героят бил възприеман като смъртен, който се сдобивал с героичен статус и светилище едва след смъртта си. Голяма част от по-незначителните свръхестественни персонажи биват причислявани към тази група, и с примерът на Хераклит (по-често познат като Херкулес от времето на Римската империя), разграничението между герой и бог е неясно. Само от Атика произхождат истории за делата на хиляди герои; някои от тях нямат имена и голямо количество легенди, други биват идентифицирани само чрез епитети ("героят до солната яма"). В случая на последните, предполагало се е, че в основата на историята лежи съществуването на видни светилища, изградени от религиозни култове. Тези персонажи не били идентични с героите от (следващият термин принадлежи на Омир) епичната поезия като Ахил, Одисей и останалите, но категориите не били съвсем различни. Много от поетичните герои се сдобивали с последователи, като една от причините за това със сигурност се корени във възгледът, че така описаните от Омир характери са много по-могъщи и като цяло велики от тогавашните модели за подражание в обществото. Често в център на почит към героите се превръщали масивните Микенски гробници, както и всички достатъчно запазени символи на миналото. Дори и реални исторически личности, демонстрирали изумителни умения (бойци, атлети, основатели на колонии) били провъзгласявани за герои. Преди всичко обаче, популярността на героите била резултат от ограничения и локален мащаб на техните дела. Героят съхранявал своя ограничен и пристрастен мироглед за живота. Той помагал на хората, живеещи в близост до светилището му или тези, които били част от неговия род. Боговете трябвало да бъдат поделяни между отделните хора, но селото или родствениците притежавали правата върху даден герой (с панеленилистичния си обхват, Хераклит бил рядко изключение). Следователно, култовете към героите били най-добрата цел за проява на преданост, предвид помощта им, особено в битките, които са считани за тяхната естествена сфера.   


Древногръцката религия не притежава един-единствен произход. Гръцките потомци след Златната Ера били представителите на бъдещите индоевропейски народи, които се установили край бреговете на не-индоевропейското Егейско [Бяло] море; така те влезли в контакт с много от напредналите цивилизации на древният Близък Изток. Елементи от всички тези източници допринесли към амалгамата. Само едно божество носи име, което се интерпретира със сигурност: Зевс Патер ("баща") е еквивалентът на римският Диес-Питар (Юпитер) и индийският Dyaus Патер ("небесен баща"), всеки от тях наследник на индоевропеският небесен бог. Приликите между атрибутите (но не и имената) на по-маловажните персонажи намекват за индоевропейски произход. Примерите включват Еос и най-вече Диоскури [Зевсови потомци], Кастор и Полидевк, които учудващо много напомнят за друга небесна двойка близнаци, обвързани с изкуството на ездата в ранната индийска поезия - братята Ашвин. От друга страна, най-близките еквиваленти на Афродита са богините на любовта в Близкия Изток, шумерската богиня Инана и семитската богиня Астарта / Ищар. Това може и да означава, че Афродита притежава ориенталски характеристики, и че произходът й не е напълно вкоренен в Ориента; на повърхността, в гръцките божества (както и Пантеонът) се наблюдават различни черти. Артемида (фиг. 5) също принадлежи отчасти към близкоизточен тип, този на "господарка на животните", докато налице са не-индоевропейски следи за Аполон и Хефест. Митът за "царуване в небесата", разпространяван от Хезиод е ясен пример за взаимстване от близкоизточната митология. 
 

  imageФигура 5



Благодарение на дешифрираната през 1952 г. писменна система Линеар Б, можем да проследим състоянието на религиозността в Древна Гърция в периода 1400-1200 г. пр. Хр. Линеар Б плочите разкриват, че пантеонът на Минойско-Микенската цивилизация до голяма степен е наподобявал гръцкият. Разпознати със сигурност за особената си важност измежду боговете са Зевс, Хера и Посейдон, както и Артемида, Хермес, Арес и Дионис, до известна степен. Общественото звание "жрица на Атина" без съмнение е прекурсор за признаването и на Атина Палада и няколко други по-малозначителни фигури - Илития (богиня на раждането, гр. eleluthyia - "облекчавам"), Ениалий (първоначалното наименование на Арес) и Пайон (лечител, първоначалното наименование на Аполон). По същото време, Афродита, Аполон и (с големи съмнения) Деметра били непризнати, макар и не напълно неизвестни. Уви, съществуват персонажи с неизвестна генеалогия, като Дримос (по-късно станал известен като "син на Зевс"), както и лица, свързани с култови и организационни практики. Характерното послание, което тогавашното изкуство предава е на религия, все още доминирана от предгръцки богини на природата, вероятно отчасти затвърдено от серия анонимни текстове, съдържащи имената на "жрици". В общия случай, Минойско-Микенският божествен свят ни изглежда много "по-гръцки" отколкото времената, оставили ни единствено художествени сведения. 


След разпадането на Микенската цивилизация около 1200 г. пр. Хр., Гърция рецидивира до необразованост. С появата на финикийското писмо през 8/9 в. пр. Хр. и последвалото възраждане на писмеността, критичния преход от Микенска към Гръцка религия се осъществил. Новата писменост се използвала за документиране поемите на Омир и Хезиод, най-ранните документи на истинската гръцка религия, но от предните векове разполагаме само с откъслечни и неясни археологически доказателства. Изключително малка част от свещените Микенски места продължили да бъдат използвани за култови дейности през Тъмните векове. Все повече доказателства сочат към появата на ориенталско влияние през този период, вероятно появило се най-напред в Кипър и по-късно разпространено чрез търговските учреждения в Ал-Мина (Сирия). От осми век насетне, например, типичното религиозно място се състояло от няколко свободно стоящи храма, култови изображения във всеки от тях, и огнен алтар пред изображенията. Тези храмове наподобявали по конструкция близкоизточните, но не и Микенските антецедентни религиозни сгради. През осми век, Аполон и Зевс били изобразявани чрез мотиви, взаимствани от Хетско-Сирииският бог на войната. По-всяка вероятност, едва в началото на Тъмните векове от изток (или поне притежавал източни черти) се появил и култът към Афродита, а до краят им митът за "царуване в небесата" бил преведен на гръцки. Присъединяването на две чужди божества към този канон, Адонис (любовникът на Афродита, от сем. "adon" - владетел) и Майката-Земя Кибела (позната още като анадолската богиня Кубаба) почти със сигурност се осъществява през този период. Забележителен елемент е и химнът на Хеката в Хезиодовата "Теогония". Хеката изглежда произлиза от Мала Азия (Анатолия), а Хезиодовият химн вероятно отразява пропагандната дейност на култ, който тепърва се установявал в Гърция. Гръцката религия никога не изгубва своята откритост и приемственост към чуждите богове; например, в края на пети век, две нови божества станали част от религията на атиняните - Сабазий от Фригия и Бендида от Тракия, и макар че култът към Сабазий бил ограничен до уединени церемонии, Бендида намерила място на публичната религиозна маса. Малко се знае за значително по-важните религиозни тематики и вътрешното им развитие като отговор на социалната промяна през този период. Култът към героите изглежда датира от същия период, вероятно появил се през десети век с исторически разсейки (под влиянието на епичната поезия) до към осми век. Защитата на обществата през този период била силно зависима от отделните войни персонажи като Омировият Хектор, който "сам опазвал Троя". Тази бележитост на аристократичният шампион в живота на обикновените хора се счита за насърчаваща култът към героите, които продължили да пазят собствените си хора от смъртта. Въпреки това, съвременните археологически доказателства се променят от година на година, а заедно с тях и теориите, обясняващи промяната (ако действително има такава) се размножават. 


За да разберем мястото на религията в древногъцкото общество, най-напред трябва да оставим настрана централната религиозна институция в нашето съвремие и опит, Църквата. В Древна Гърция, властта по отношение на религиозните въпроси била в ръцете на тези, които разполагат със светска власт; бащата в домът, владетелят в ранните общности и колонии, магистратите в градовете-държави или дори гражданските събрания. В Атина, чрез важен ритуал като "свещен брак" даден магистрат бива избиран за олицетворение на Дионис, а решенията за употребата на свещените пари или земя се разглеждали от демократичен сбор. В резултат, боговете неволно "спонсорирали" атинянските усилия в Пелопонеските войни. Отделните богове разполагали с жреци, но създаването на духовенство [съвкупност от жреци] било нетрудоемка дейност, неизискваща специални квалификации или подготовка. Все още не съществувала институционална рамка, обединяваща жреците в организация със собствени цели. Единствените истински религиозни дейци в Древна Гърция били пророците. Те били важни, защото знаменията им се вземали предвид преди всяко обществено-значимо събитие, като ликвидирането на колония, поставяне началото на военна кампания или присъединяване към битка. Интерпретатори на божественната воля, пророците понякога влизали в конфликт със светските планове на военноначалници и политици. Няколко литературни отражения на тази обтегната връзка могат да се забележат в отношенията между Хектор и Полидам, Агамемнон и Калхант в "Илиада"; Тирезий и различни владетели в трагедията. Но тези спорове не се отнасяли за истинноста на твърдения, касаещи благочестие и родолюбие, защото не бил могъл да съществува конфликт на интереси между доброто на градът и закрилящите го богове; спорът засягал единствено най-добрите способи за запазване благоденствието на хората. Размирните жреци не разполагали с опора. Във дневногръцката висока литература, жрецът винаги е прав (защото "Зевсовото съзнание винаги превъзхожда човешкото"), но тази тематика разполага с трагичен потенциал именно защото не може да наложи неговото гледище. Пророкът знае, но владетелят решава. В ежедневието, дори и лаикът можел да предизвика и победи експертите в собствената им област. Когато Делфийският оракул посъветвал атиняните да се "доверят на дървените си стени" срещу персийската заплаха през 480 г. пр. Хр., интерпретаторите възприели посланието му като предупреждение да не излизат извън градските предели. Държавникът Темистокъл оспорил твърдението им след което им обяснил, че божеството е имало предвид персийската флота. Интерпретацията на Темистокъл надделяла, защото крайното решение не се определя от пророците, а от градското събрание. 


Следователно, не съществувала религиозна организация, която да разпространява морални учения, доктрина или ортодоксалност. В подобен контекст, съществуването на кредо би било немислимо. В небезизвестен пасаж, Херодот (фиг. 6) представя двама поети в ролята на древногръцки теолози 


"До онзи ден, гърците не знаеха произхода на всеки от боговете, или дали винаги са съществували, и как са изглеждали... Омир и Хезиод създадоха поема за произхода на боговете [за гърците], дадоха на боговете прякори, разделиха ги на постъпки и подход помежду им, и описаха техният вид."


  image
Фигура 6



Несъмнено е, че престижът на Омировата и Хезиодовата поезията има голям принос за стабилизиране гръцката представа за боговете. Но всички знаели, че Музите, които вдъхновявали епичните поеми изричали както истини, така и лъжи, и в много от детайлите за божественната генеалогия, описанията на Омир и Хезиод били противоречиви. Подобни несъответствия не причинявали тревога, не било нужно и съмнение в собствената съвест преди да бъдат отправени въпроси към някакъв традиционен мит. Не съществували езичници, защото Църквата не съществувала. Единствените религиозни престъпления били действия или нагласи, които предизвиквали обществено недоволство. Най-очевидният подобен акт бил кощунството във всичките му форми (включително и оскверняването на Елисейските мистерии, например). Друг такъв акт бил "непризнаването на боговете, които градът признава" (в което е обвинен и Сократ, освен "покваряване на младите"). Накратко, до това водели нетърпимостта към дадено становище, което прекрачва границите на обществените норми. Целта и гъвкавостта на средствата за постигането й могат да бъдат забелязани в Еврипидовия "Бакхус". Съветниците на Пентей го молят да отдаде признание на Дионис, като споменават множеството форми, които божеството може да заеме; ако Пентей не вярва в митовете за Дионис, не може ли да си го представи като висшия принцип във виното? И ако не, не би ли искал хората да вярват, че владетелят и Семела са родили бог? Но Пентей отказва да се съобрази с което и да е условие и така бива унищожен от боговете. 



Гласувай:
3
0



1. tanyaivanova - http://tanyaivanova. blog. bg...
16.08.2014 20:59
http://tanyaivanova.blog.bg/poezia/2010/09/29/voinata-za-troia.612847
цитирай
2. анонимен - интересно, благодаря !!
17.08.2014 09:16
Танче, ама ти не спиш, ма...БУлка ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makstyr
Категория: Други
Прочетен: 37391
Постинги: 62
Коментари: 43
Гласове: 39
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930