Креационистите често изтъкват случайността, която уж съпровождала еволюционният процес. В подобно заблуждение попадат и организации, които не се асоциират с дадена деноминация; следва откъс от презентацията "Еволюционизъм и християнски реакции срещу него" (15/04/2007), част от лекция на ХАРТА (сдружение за християнска апологетика)

"Всички видове живот са продукт на материален процес, под действието на случайни фактори и без зададена посока". 


Подобно схващане не би могло да бъде по-далеч от познанието ни за процесът, формулиран от Дарвин. Нека поставим този "факт" под съмнение!


В основата на еволюционната теория лежи естественият отбор. Поради различни мутации и промени, обуслoвени от влиянието на околната среда, включая външните фактори, отделните индивиди на различните видове развиват различни характеристики. Някои от тези характеристики се оказват по-полезни от други, затова тези видове, които не успеят да се приспособят, не оцеляват. По-важното е, че новоразвитите компоненти се предават на следващите поколения. И така, с течение на времето, вероятността последните да изчезнат намалява все повече, докато останалите видове измират. В научното общество има различни спорове за равнището на развитие, което оцеляващите видове претърпяват, но съгласието за общата теория е всепризнато.


Ако случайността имаше интегрална роля в гореописания процес, щяхме да станем свидетели на тотален регрес в развитието на цялостния фонд от видове, чието физиологическо развитие би попаднало в стагнация; нито един от комплексните организми, предмет на научната класификация (включително и Homo Sapiens) не би съществувал. С други думи, не само че шансът играе нищожна роля в естествения отбор, а дори напротив, резултатът е установяване на ред в една поначало хаотична система. Благодарение на последователността, която този процес притежава, учените успешно намират паралел между видове, които са се развивали в близки по рода си условия; например, гъвкавостта, която представителите на различни групи от клас Felidae (котки) притежават, резултат от необходимостта за бърза реакция и повратливост при ловуване; друг пример са китът и акулата, които принадлежат към различни класове, но независимо едни от други са развили промени във формата на тялото, които да им позволят по-лесно придвижване в техния хабитат. Описаните същевременни (но отделни) промени колективно са обхванати от терминът конвергенция. 

Разбира се, еволюцията не е перфектен процес. За начало, видоизмененията биха могли да отнемат милиони години. В мисловният експеримент, представен от Р. Доукинс в "Магията на реалността" ("The magic of reality", 2011), проследяването на връзката от съвременният човек до общият прародител на всички видове отнема 185 млн. години, като вариациите (междинните етапи) и разликите в телесната структура са от значително значение "само" през няколко милиона години; наш съвременен представител не би могъл да се съвокуплява с прародител от, да речем, 1 млн. години, но ще бъде възможно ако се върнем с 100/1000/10 000 г. назад.


Мутациите също не подлежат на контрол; някои от тях биха могли да бъдат ползотворни, други не толкова. Твърденията, че еволюционият процес се ръководи от Бог също не са състоятелни, защото изискват данни и доказателства, които вярата сама по себе си не може да предостави. Всъщност, концепцията за необходимостта от "преднамерена селекция" и "дизайнер" e излишна при наличието на рамките, които естествения подбор поставя. Векове наред, хората са култивирали различни растения и плодове (бананът, примерно), извеждайки ги от естествeната им среда. Същото се отнася и за домашните ни любимци. Не е трудно да си представим, че всичко това може да се постигне от поезията, която природата пише чрез еволюцията, колкото и жестока да ни се струва.

  
P.S. За ваше забавление, запознайте се с Рей Комфърт, "The Banana Man"(www.youtube.com/watch)!