Във видеоклип, носещ името "Answering Atheism: There"s no evidence for the existence of God", католическия апологет защитава тезата, че липсата на доказателства за съществуването на Бог не е добра причина човек да бъде атеист. Това, което привлече вниманието ми е следващото му съждение
"Let"s say there were no evidence for God; that wouldn"t show that God does not exist or that atheism was true. All it would show is that we should be agnostics."


Е, нека приемем, че горното твърдение е вярно. Какво оправдава непоколебимата вяра в съществуването на Бог, в такъв случай? И защо не виждаме колосални отливи от догматично вярващи към агностици? Въобще, не поражда ли противоречие подобно изказване, когато изричащия го е вярващ? 


По-скоро бих оспорил валидността на значението, което Трент отдава на терминът агностицизъм ("не-знание"). Както Д. Смит отбелязва в "Атеизъм: Аргументът срещу Бог" ("Atheism: The case against God", 1974), агностицизмът сам по себе си може да се приложи към теистът и атеистът. Теистът-агностик е убеден в съществуването на Бог, но отрича възможността да му се придадат позитивни атрибути, поради липса на по-знание. Атеистът-агностик отрича Бог, свръхестественото и възможността за по-знание на която и да е харатеристика, принадлежаща на предните две. Подобна трактовка демонстрира невалидността на агностицизмът като "средна", компромисна позиция.


Позицията на Хорн предполага и липса на удостоверима реалност. Но от обективно гледище, няма как да бъдем сигурни в съществуването на каквото и да било, освен собственното си Аз. Може би сме част от brain-in-a-vat сценарии, а е възможно и Кантиантският зъл демон да ни е манипулирал през цялото време. Въпросът не е дали вече се намираме извън пещерата на Платон, а как бихме подходили за да разберем естеството на реалността около нас, ако разполагаме само с лесно манипулируемите ни сетива и индуктивни умения. Трите фундаментални стълба на практическото познание са 
 

• Теория
• Експеримент
• Анализ

Дори и нашия свят да бъде имагинерен, горната методология ни позволява да влияем на заобикалящите ни обекти, докато се съобразяваме с наложените от "системата" ограничения (законите на физиката, времето, иманентните ни способности). В тази връзка, следните заключения

• Агностик съм по отношение на твърдението "водата е мокра"
• По отношение на Аллах съм теист, но съм агностик спрямо Яхве

са лишени от смисъл. Първото предполага не-познаване на основни факти, докато второто изразява готовност да се даде афирмативен отговор на въпроса за съ-съществуването на Яхве и Аллах, което е противоречие, произтичащо от не-възможността всички истории за сътворението на света и съществуването на отделни божества да бъдат верни. 


Липсата на вяра при отсъствието на категорични доказателства за съществуването на Бог не превръща атеистичната позиция в невалидна или ирационална, защото натуралистичните модели за природата, вселената и случващото се в тях съответстват на колективното по-знание, придобито от човечеството чрез научния метод. В доста ярък контраст, недоказуемостта на богове, вампири, таласъми и кръжащи около Слънцето чайници просто показва, че тежестта на доказателството пада върху убедените в съществуването им. 

P.S. Линк към клипът -> www.youtube.com/watch