Примерите са взети от "Atheism Explained: From Folly To Philosophy" (D.R. Steele, 2008)
 

• Не би имало достатъчно време за протичане на еволюционния процес 

Теорията на Дарвин изисква милиони години. Толкова ли е стара Земята? До 1800 г., мнозинството геолози (макар и много от тях креационисти) били единодушни, че Земята е на милиони години. До този извод са ги довели изследваните от тях скални пластове. Също така е било ясно, че в някои региони са протекли огромни промени, като напълно различен и менящ се през изключително дълги периоди климат.


Въпреки това, налице е бил немалък проблем. Тогавашните физици твърдели, че Земята просто не би могла да бъде на повече от 20-30 млн. години. В противен случай, Слънцето би спряло да свети и Земята ще замръзне¹. По онова време, учените все още не разполагали с познания за процесите, протичащи в слънчевото ядро, а намекващите за това теории били смятани за фантастични. Ранните критици на Дарвин спокойно можели да заяват, че теорията му и наличните от геологията факти противоречат на физиката, а твърденията за еволюцията били развенчани от "утвърдени научни факти".


През 1895 г., Вилхелм Рьонтген направил рентгенова снимка² на ръката на съпругата си [Берта]. Скоро, съществуването на радиацията и ядренната енергия се превърнало в част от познанието ни по физика. Вече било ясно, че съществува процес, който би могъл да поддържа Слънцето "живо" дори билиони години наред - ядрен синтез. Геологията била спасена, а заедно с нея и Дарвинизмът.

 

• Не наблюдаваме еволюционния процес в наши дни

Това е едно от най-честите възражения, отправяно от хора, които никога не са отваряли учебник по еволюционна биология. Дарвинистът би заявил, че всъщност не е така, изтъквайки примери като придобитата срещу антибиотици резистентност³, която някои бактериални щамове притежават, както и плъхове, които се сдобиват с имунитет срещу определени видове отрови [за плъхове]. Съществуват редица подобни на тези примери.


Скептикът ще заяви, че съвсем не е имал предвид подобни "модификации"; неговият интерес е свързан с липсата на примери за превръщането на маймуни в хора, риби в сухоземни животни, от нелетящи към летящи.


Простият отговор е, че подобни трансформации се дължат на поетапни промени през период от милиони години. Дарвинизмът ни казва, че не бива да очакваме наблюдението на значителни промени като гореописаните, от начало до край, защото имаме възможност да видим единствено първите няколко десeтилетия.  

• Не наблюдаваме "наполовина еволюирали" характеристики у видовете

Друг често срещан аргумент, отбелязан в "Божественни отломки: Мисловен експеримент" ("God"s Debris: A Though Experiment", 2001) от Скот Адамс; той твърди, че еволюционната теория е погрешна, защото не наблюдаваме наполовина еволюирали животински характеристики. 


Заключението му се дължи на погрешно разбиране за еволюцията. Никога не са съществували и няма да съществуват наполовина еволюирали характеристики. Ако бъдем транспортирани с 30 млн. години назад в историята на Земята, със заличени спомени за съвременните животински видове, видяното от нас няма да бъде квалифицирано като "наполовина еволюирало". Всеки вид би ни изглеждал завършен, както в наши дни, макар и да съществуват разлики.


Палеомастодонтът (предшественик на слоновете) притежавал дълъг нос, но не и пищния слонски хобот. Палеомастодонтът би изглеждал "завършен" и ако ни бе показана снимка на слон, с дългия си гъвкав хобот, и ни бе споменато, че гореспоменатото ще еволюира до животното на снимката, вероятно бихме сметнали, че подобна трансформация може да бъде плод единствено на опиатно-индуцирана фантазия.


Но някои биха възразили, че щом разполагаме със зрение, то нашите предци сигурно са имали "полу-зрение". Защо никога не наблюдаваме нещо подобно? Първо, не е необходимо зрението да бъде пресъздавано за всеки животински вид. Хората са наследили базов зрителен модел от предшествениците си. Всички млекопитаещи наследяват⁴ зрителния модел на влечугите, а последните - на рибите.


Второ, същестуват много видове, които притежават характеристики, много по-примитивни в сравнение с нашите; в зрителния им модел липсват лещи и клепачи (амфибийни и инсекти). Дали тези видове евюлират по отношение на зрителната си система? Вероятно това важи за някои от тях, но не бихме могли да бъдем напълно сигурни. 

 

• Кучетата не се превръщат в котки 

  
Стандартна особеност на креационистките разсъждения е убеждението във "фиксираността" на животинските видове. Кучетата не могат да се превърнат в котки, а жирафите не се трансформират в слонове.


Звучи доста праволинейно, но процесът е по-сложен за възприемане. Креационистите не могат да отрекат, че някои промени в дадена популация са възможни. Концепцията на креационистите се свежда до разглеждането на дребните ловджийски хрътки, гончетата и териерите като развъдени от една и съща глутница вълци, опитомени преди хиляди години. 


Измежду множеството чудеса на изкуственната селекция в областта на селското стопанство, разполагаме и с безсеммени плодове⁵ (разпространявани и чрез засаждане на овощни дръвчета), както и с крави, чиито отличен капацитет за предоставяне на мляко предполага постоянна човешка грижа - без нашата намеса, тези крави биха се разболели и починали за кратък период. Оттук заключваме, че нищо не предпазва дадена популация от промени през няколко поколения.


Ако всички съвременни хора са потомците на осемте оцелели от Великия потоп, то трябва да са се осъществили доста бързи трансформации, водещи до сега същестуващите раси. Телесната форма на ескимосите, гъвкавостта на членовете на нилските племена, дребният ръст на пигмеите, значителното окосмяване при някои кавказци - подобни физически разлики са незабележими в сравнение с цялостната прилика между хората (в контраст с други видове), и все пак са изумително разнообразни ако приемем, че всички хора са еволюирали от осемте през последните 4000-9000 години. От друга страна, осигуряването на достатъчно пространство за всички видове на Ноевия ковчег изисква доста широка дефиниция на термина "вид". Хилядите⁶ земни твари трябва да се еволюирали от сравнително малко "начални видове" само за няколко хиляди години. 


Креационистите се чувстват заставени от логиката на собствените си библейски аргументи да приемат, че процесът е бил изключително кратък, но трябва да приемат и ограниченията му. Вълкът може да бъде превърнат в пудел, а едно единственно семейство бързо би могло да доведе до възникването на днешните раси, но съществува бариера, предотвратяваща превръщането на вълк или пудел в котка, маймуна в човек или риба във влечуго. 


Допреди 150 години, основният механизъм за унаследяване все още е бил неизвестен, а съпътстващите го химични механизми били открити едва преди около 50 години. Знаем, че не съществува ограничение, което да предотврати еволюционната промяна или да я задържи в дадени рамки. Гените са си гени. Плахът, лепката, ананасът и бактерията Escherichia Coli⁷ притежават същия базисен модел за възпроизвеждане. Преходът им от един вид в друг е преход без граници, опиращ се на химични реакции и наличие на достатъчно дълъг период от време. 


Фактът, че всички видове споделят същият механизъм за унаследяване е сам по себе си потресаващо, брилиантно потвърждение на Дарвинизмът. Ако Бог бе създал всеки вид поотделно, то не би било необходимо растенията, животните и бактериите да споделят едни и същи репродуктивни механизми. Също така, наблюдавайки ДНК кодът на различни животни и растения, ставаме свидетели на тяхната близост, а получената информация съответства на данните, извлечени от фосилните записи. 




[1] www.popsci.com/node/117424

[2] www.bl.uk/learning/artimages/bodies/xray/roentgen.html

[3] ecdc.europa.eu/bg/eaad/Documents/Hospital%20-%20Factsheet_BUL.pdf

[4] www.shsu.edu/~bio_mlt/mammals.html

[5] en.wikipedia.org/wiki/Seedless_fruit

[6] www.cbn.com/spirituallife/BibleStudyAndTheology/Discipleship/Noah-HowManyAnimals.aspx

[7] bg.wikipedia.org/wiki/Escherichia_coli